Из романът Тройно жертвоприношение

 

Из романът Тройно жертвоприношение
 

„–Не разбрах някъде да стига до заключение по този въпрос. Дори ме съмнява дали Методи изобщо е успял да установи самоличността ѝ със сигурност.  Поне не приживе. Споменава само, че е докарана тук, за да бъде погре­бана на родна земя.
–Също като Разос.-промълви адвоката.
–Написал е, че в генеалогията на Гилшмеш това име e споменато три пъти. Веднъж като богиня в самото митологично начало на рода, а после като баба на Гилгамеш и накрая открива негова ceстpa с името Инанна. Излиза, че това е често срещано име в рода му. 3а тези, които ще ме питат кой точно е Гилгамеш, -и той погледна с усмивка към Калин който се задоволи само да изсумти насреща му.–ще кажа, че е бил цар на Урук, държава в Месопотамия съществувала около три хилядната година преди новата ера. Легендата възпява този цар и смъртта, която дори и той като велик пълководец няма как да избегне. Според Методи и по-точно от
информацията, която е открил, погребалните ритуали по онова време били учредени от богинята Инанна. А по случай настъпването на новата година всички младежи преминавали пред царската двойка в парадно шествие с музикален съпровод в чест на богинята Иианна. Следвали обредни игри, приличащи на състезания, които представлявали един вид посвещаване на младите и приемането им в света на възрастните. На една от всичките тези Инанни е третата гробница.
–Ако се направи датировка, ще се разбере коя е.-обади се Калин.
 –Явно Методи, не го е интересувала това. Или може да го е знаел, но да не е сметнал, че трябва да го отбележи. Кой знае? Самото му от­критие, че някой свързан с рода на Гилгамеш счита за родна земя на­шата, е от феноменално значение и още веднъж потвърждава, че бълга­рите има защо да преразгледат историята си.-отвърна му адвоката и като обърна глава към съседа си, му каза:–Разкажи, ми за гробницата ѝ!”